Сложен е, но може да се схематизира така: някой човек мисли за себе си, че няма да се справи с дадено нещо, не прави никакви постъпки за справяне и наистина не се справя, и то само защото мисли - аз съм безсилен.
друг човек мисли стереотипно, както е възприето от повечето, че не е добре да се изхожда по голяма нужда пред другите - и не се изхожда.
Вторият случай е физиологичен и не пречи на никого /освен на някой, който е на голям зор и е сред оживена тълпа, но това е бял кахър/, първият случай е тъжен и води големи последствия след себе си.


Tous les oiseaux du point du jour chantaient l'amour....