добре, тогава ще ти кажа, че хората се държат така, защото са егоисти. което значи, че имат един "аз", едно малко човече вътре в себе си, което мери целия свят със своя метър. едно човече, което винаги всичко сравнява и рисува картинки и после сравнява всичко с картинките и така до безкрайност.

ще ти кажа също, че теб те боли, защото и ти си човек, имаш аз, мериш света, сравняваш го със своите представи какъв би трябвало да бъде. боли те, защото все още си способна да чувстваш болка, което е хубаво, защото значи, че си човек и че както можеш да страдаш, така можеш и да обичаш, да се радваш, да бъдеш щастлива.

не четох темата ти като твърдения и факти, опитвах се да почувствам какво си вложила като емоция. и още в първите думи разбрах, че не те боли чак ТОЛКОВА много. точно както физическата болка, душевната си има праг, отвъд който просто спираш да усещаш каквото и да е. а ти си далече от този праг.

след като не те боли толкова, можеш да се замислиш, защо е възникнала тази болка, защо се чувстваш обидена, предадена, изоставена. какво си очаквала и защо не си го получила. защо приятелите ти са обърнали жестоката си страна към теб, вместо любящата.

дори да не намериш смислени отговори на тези въпроси, пак е добре да се опиташ да простиш, защото така болката ще намалее.


чувствам, че имаш голяма нужда от едно конкретно нещо. и то е да правиш добро. може би не си си дала сметка за тази нужда, може би това не е някаква потребност, може би това е като да имаш нужда да дишаш, но да не знаеш как и да не разбираш защо се задушаваш, когато е достатъчно просто да си поемеш въздух.

опитай се всеки път, когато някой те направи нещастна, да направиш някого щастлив по какъвто и да е начин, дори да е с нещо безкрайно дребно.

така го чувствам.