как да обясниш на гладния, че не те интересува храната защото си сит? той продължава да мисли само за едно...

Роксана, всичките ти разсъждения са много хубави, но всички те изхождат от едно погрешно допускане - това, че ми липсва любов.

а не е така, получавам и давам толкова много любов, колкото едва ли можеш да си представиш. в живота ми има толкова много много любов, любов от всички страни от всички видове, че се чувствам дори преситен от тази любов... и като разглезено дете, което има толкова много играчки, че са му омръзнали, си позволявам да хвърлям дори най ценните и скъпите от тях, за да получа някаква тръпка, едно самодеструктивно удоволствие, което едва ли ще можеш да разбереш. някои остават здрави, други се чупят завинаги.

не разбираш, че се чувствам преситен от житейски радости, чувствам се преситен от това да получавам всичко, което поискам, само за да разбера, че не ми носи нищо всъщност.


когато мечтата стане реалност, спира да бъде мечта. за да бъде мечта трябва да не бъде реализирана. а вече виждам как тези "житейски радости", тези човешки мечти се срутват още в зародиш :)) празни са за мен, носят само моментна тръпка и то само когато съзнателно съм си ги забранявал твърде дълго.

има нещо друго, но не ми е ясно какво точно и защо, не съм и се надявал в тази тема да го открия...

виждам, че ти се нуждаеш от любов и това, че сега се опитваш да ми дадеш подкрепа и разбиране и обич ще ти се върне трикратно, искрено го вярвам.

благодаря ти за включването по темата :)