Да си с един партньор дълги години наистина е преоткриване и всичко, което казваш (не много хора умеят да работят над връзките си). Това не е любовта, която е събрала двамата. Ревността изобщо не е нещо показателно, защото ревност има и без любов. Наличието на ревност не доказва абсолютно нищо, освен може би чувство за притежание или страх да не загубиш другия. Останалото за приятелите и коментарите на сапунки ми звучи адски познато. Има и момент такъв - сплотеност заради чуждата среда. Това също е стимул. Може с работа, упоритост и устременост един брак да просъществува докрай и да е удоволствие за двамата партньори, при положение, че освен любовта, която ги е събрала, наистина характерите им са повече сходни, отколкото различни. Сходствата са тези, които поддържат приятелството и същите цели. Хармонията в характерите дава удоволствие от контакта, дори и да не ги тресе любовна стихия, ще искат да са заедно. Просто човек се стреми към удоволствия, така е устроен. Ако си го дават един на друг, ще са винаги усмихнати.

Play a life.