малко опростяваш нещата...

има хора, с които се нуждая да бъда, въпреки че не винаги ми е толкова приятно, даже често ми носи неудоволствие. това не е нещо, което мога да обясня рационално. просто с тези хора светът е по истински, аз съм по истински. това чувство съвсем не е класическото удоволствие, което за мен обикновено е доста мимолетно и на висока цена. усещането, че си истински, с хора които наистина могат да те разберат, почувстват е много по важно отколкото повърхностните контакти с хора сенки, които са готини но са толкова далече от мен, че в определени ситуации имам чувството че съм просто невидим сред тях. точно обратното е с тези близките хора. винаги досега когато ми е било наистина зле съм изпращал послание, дори не писмо или смс - излъчвал съм телепатично, че ми е зле, че се чувствам кофти. и на следващия ден са ми се обаждали винаги няколко от тези хора, дори такива с които съм бил скаран от месеци са ми се обаждали в подобни моменти. не за да им мрънкам на главата - не го понасям това, а просто за да ми напомнят, че не съм съвсем сам сред хората.


в този смисъл при мен има доста ясно изразено разстояние между моментните желания и дългосрочните потребности.

ще ти дам един пример. не знам как точно се издържаш, но представи си, че родителите ти са много бедни, че нямаш влиятелни и успели приятели, на които можеш да разчиташ да ти намерят работа. тогава може би ще ти се наложи да работиш нещо, което не искаш, просто защото имаш потребност да се храниш, да се обличаш с топли дрехи, да се къпеш - значи се налага да плащаш и сметки за парно, топла вода, електричество, може би наем....


това имах предвид когато говорих за желанията. човек трябва да може да си направи поне елементарна сметка до какво ще доведат постъпките му в дългосрочен план. примерно мен някой близък може много да ме дразни, да ме вбеси в определена ситуация и да се скараме и желанието ми в този момент да бъде изобщо да не ми се мярка пред очите. но след няколко часа да ми мине (обикновено са ми нужни точно толкова) и горчиво да съжалявам, че съм се скарал с въпросния човек. с хората сенки не стои така въпроса - изобщо ми е все тая, не цепя басма на никого и си карам през просото точно както и в клубовете :))

та идеята ми е, че някои неща не се променят. никога няма да се промени това, че ти имаш нужда да се храниш, да се обличаш, да поддържаш хигиена. това са потребности на тялото ти, за да функционира. никога няма да се промени това, че ще имаш нужда да поговориш с някого, да бъдеш с някого, с някой близък на теб. това е потребност за психиката, за душата.



значи ако аз за теб съм никой, човек чието място в живота си можеш веднага да замениш със стотици други, тогава можеш да си позволиш да ми теглиш майната в примера с промяната на мнението (въпреки че не можеш да ми сриташ задника физически). само че ако аз съм нещо по специално за теб, ако съм по някакъв свой си начин незаменим, ако задоволявам потребности, които малко други хора могат да задоволят, тогава може и да преглътнеш моментното си желание, не мислиш ли?

ето пак да се върна по темата - един избор, който аз съм направил в цялостната си философия и светоглед, е да не си губя времето в "социални разговори" с хора, които бих могъл да заменя със стотици други. т.е. да ми е все едно дали ще изляза на кафе с Мери, Ани, Фани, Лили, Мими или някоя от други 20 приятелки. с такива хора комуникирам само по работа. познавам обаче хора, които не правят така - за тях общуването с Мери, Ани, Фани, Лили, Мими и целия куп познати е също важно, това са контакти, а контактите са сила, това и аз не го отричам...


уф че много се раздрънках... идеята с две думи беше, че твоето удоволствие може да зависи силно от това какво избираш в определен момент. и че някой мимолетен каприз може силно да навреди на удоволствието в дългосрочен план