Мне. Описаната като приоритет точка за семейство в горното се явява ЦЕЛ. Целта ще рече нещо за в бъдеще, а приоритетът е нещо от настоящето. Когато /да сме конкретни/ семейството е налице, по-трудно търпи изместване като приоритет от момента в който е само цел, тогава по-плавно би понесло отлагане в името на нещо друго. Разбираш ли разликата? Да гони цел, погазвайки всичко останало, превръща човека в робот. Не съумява ли да премери "важностите", закотвяйки само една и единствена точка за най-важна, губи по много от всичко останало. А не може да имаш желания за само едно. Понеже обвиняваш в уклончивост, бих била и съвсем точна. Аз лично искам всичко! /само да махнем религията и да отбележим известни колебания по известността/. Себедоказването ми идва странно, защото си показал като нещо отвън, опитващо да се появи отвътре, а имам достатъчно и е излишно като гонене или искане, даже мислене по това. Ако искаш, нека едно по едно /дразни ме "платформата" в темата, ако мога така да го нарека/. Здраве - мога да си позволя да жертвам към момента. Да речем заради пари. Но не защото "с пари всичко се постига", а защото други важни за мен неща искат пари. Примерно къща с градина. Не бих осакатяла обаче по тоя случай. Значи ще премеря. Или да имам средствата, а мой близък да е болен? Ами няма да купя кола или къща, вероятно ще победи алтруизмът. Или как се нарича? Тоест пак ще премеря. Кариера? Отказваш работа, задължаваща с време нощем и много пътуване /съседите ли да ми гледат детето!/ Тук се сещаш кой е приоритетът. Известността е назад, защото са нужни всички останали неща, за да си позволиш да я понесеш. Материалната осигуреност - преди детето не ми е било задължително да притежавам мястото където спя, но сега да. Социалност - не държа. Даже бих избягала от всички, които познавам, прекалено ми е към момента. Развлеченията пренебрегвам от раз, има ли друго. Не би било нищо за удоволствие пред нещата, които са в графата ми "трябва". Въпреки че и размяна се случва, то е рядко. И секса, и любовта си поставил горе като цел. На определена възраст се гонят, но после минава. Да зарежеш работа заради... секс??? Или да изоставиш възможността да вземеш куп пари и с тях да си осигуриш и работа, и хляб, и покрив, и кола, и всичко заради... мацка/мъж, който си видял едва вчера? Примерно. Да не говорим, че търсенето на любов разпилява концентрацията за всичко останало. Стоиш и чакаш, и страдаш, търсейки любов, вместо да си почиваш на спокойствие? Е, мерси. Всяко нещо се разпределя по време и ситуация. И наука, и хоби, и изкуство /не е ли към хобито?/. Така че - всичко е важно за мен. В името на равновесието се търпи разместване, но само за да вървят нещата заедно. Истината е в степенуването и способността да се отпуска единият край, за да бъде издърпан другият. Да вървят нещата успоредно, заедно, равнопоставено-утвърдително-удовлетворително. Стига ти толкова писане. Ако ще питаш нещо, питай.


Пропуснала съм конкретното за моралните ценности. Те са към самоуважението. Прекрача ли, ще страдам. Което не пречи да открадна полицейска униформа, за да нахълтам в болница, ако вътре лежи мой човек. Или да излъжа, ако това ще помогне на друг. Ако другият е по-нависоко по стълбичката. Горе-долу така. Човек е способен да се унижи жестоко в името на нещо. Понякога и гордостта, и честолюбието се явяват излишен напън. Което обаче на самоуважението не пречи ни най-малко. Напротив. Би било слабост да не умееш да преборваш някой принцип заради друг.



- - - -
I've said too much, I haven't said enough.

Редактирано от Бeзcъннa на 19.10.04 13:24.