Ще приема думите ти като думи, просто ще ги приема значи, защото за твоите думи ти си носиш отговорност и да са истина, и да са лъжа, и да ги кажеш, и да ги премълчиш, във всичките варианти ще си понесеш последствията. Разбира се, че ще има последствия и за мен и тук отиваме на втория въпрос. Аз имам приоритет пред всичко, имайки предвид живота си сега, няма друго нещо и друг човек, който да има толкова важно място в живота ми, защото аз нямам място в живота на никого. Така че моите последствия, които ще понеса, ще определя аз дали ще ги допусна, ще ги допусна, ако искам или ако ме кефят, ако не искам или когато не ме кефят, ще ти сритам задника, ти си описал същото, значи се разбрахме. Приоритетът е моето собствено удоволствие. Не знам човек, който да е с някой, за да не му е кеф. Същото е и със заниманията, които не опират до друг човек. И за себе си правя това, което ми е кеф да правя, например, ако ми е кеф, ще хвърлям нарочно боклуци навсякъде и друг път пък като ми е кеф, чистя до вманиячаване. И така, това е животът на усещане. Тогава правилото или принципът е какво искам аз, което стана първият въпрос. Така че аз съм най-важна, аз с моите желания и чувства, и сигурно може да се измисли още, но наистина не съм се замисляла, защото ситуациите се променят, така и желанията.

--
Няма нищо по-подходящо от момента.