знаеш ли колко сбъркано има в твоя светоглед...

без ученици и учители няма училище

без болни и лекари няма болници

без творци и ценители няма изкуство.



управлението е нещо странично, второстепенно, несъщинско. все едно да кажеш, че без пияно, без цигулка няма музика... ех, ако знаеше само колко музика има, непрекъснато звучи, но почти няма кой да я чуе, защото всички са твърде заети да управляват или да бъдат управлявани....

все едно да кажеш, че без организацията на концерт няма да има музика, без рекламата няма да има филм, без изложбата няма да има картина.... това е сбърканото в този западен свят, в който не съм бил живял, Боже, та аз едва издържам рехавата анархична организация тук и пак ми идва да се вдигна някъде в планината, да брадясам и да не проговарям нито дума, а само да се усмихвам на случайните пътници, които минават а ти искаш да ме изстреляш на запад, където на 23 години вече ще съм направил такива заеми за покрива, под който живея и колата, без която не мога, че ще трябва да работя без почивка до 55 години, за да изплащам месечната си вноска и да не остана гол на улицата в стартово положение....

къде е свободата във всичко това? за какво са ми ресурси, когато ми липсва мотивацията да ги използвам?

тютори, консултанти, съветници, мениджъри.... свещеници, кюрета, изповедници в днешната църква прекланяща се пред един бог - парите. защото няма информация, а има пари, пари и пак пари. твоя прехвален мениджмънт не върши никаква работа, ако трябва да се приложи в науката, ако трябва да се приложи в простичкия, ежедневния живот.

т.нар. информация е безполезна, преливане от пусто в празно, светски клюки и преразпределяне на фиктивни капитал, които дори не съществуват на практика. обмен на ненужни услуги, без които уж не можем, а всъщност са вериги, които ни вкарват в затворен кръг....

имаш ли свободата да станеш сега, в този момент и да тръгнеш нанякъде, накъдето ти видят очите, без да се обадиш на никого, без да се страхуваш от нищо? нима пътят ти не е предопределен, управляван, менижиран и единственото, което ти остава е, да се убеждаваш, че това е което искаш, просто защото пред теб не стои друга възможност...?