Човек е щастлив по пътя към своето щастие.Защото то е като...като красив мираж в пустиния.Щастието не съществува като такова, само представата за него e реална и точно стремежа да се освободим от чувството на липса му, ни дава представата за него.Дори и да получим това, за което отдавна сме мечтали ние не след дълго започваме да искаме още, защото представата за това, което ще получим е по сладка от самото нещо.
а иначе...мисля си , че сме задължени да бъдем щастливи, защото това ни прави по-добри хора. Макар че постигането на щастие не е лека задача.. изисква да правим оценка на хубавите неща около нас , да с еоткажем от очакването, че живота ни трябва да е постлан с рози.Да бъдем в състояние да решим, дали сме задоволени от това, с което разполагаме. Беднякът, който е способен да се чувства задоволен с това, което има, ще бъде по-щастлив от един богат човек, който никога не успява да се почувства доволен от постигнатото...примерно



тъй че...колко продължава...колкото по-дълго поддържаш порива да мечтаеш и да имаш сили да го следваш, или да му устояваш.

Човек не може да открие нови океани, ако се бои да изгуби от поглед брега.