В момента съм в такова положение.
Но не се упреквам...нещата се развиха както трябваше да станата въпреки че моя беше вината.
Но сега се оставям на времето.Според мен това чувство произтича от привързаността...и от това че си свикнал да мислиш за този човек с чувства,които мислиш за споделени ,а сега знаеш че не е така и се чувстваш по-долу от него.Усещаш че ти макар и да нямаш голяма нужда от него,имаш някаква,а той изобщо няма нужда от теб и ще се оправи въпреки че теб те няма.Това направо засяга самолюбието и чувството че сме незаменими.

You can shine for me!Somebody has to shine for me.It's difficult not to shine for me!