скоро с тиквичката си говорихме на подобна тема)
все си мисля, че двама души би трябвало да влизат или излизат от една връзка уверени. не за да се спасяват. за съжаление е трудно да се прецени възможно най-правилното как и към двата момента. баланса сърце-разум е твърде променлив и според него естественият човешки стремеж да се нагаждат причините. така или иначе за приключилата връзка, без значение коя и колко е виновна от страните е нужно време. някакъв период, за да се преболедуват мислите, чувствата, настроенията, независимо какви са те: положителни или отрицателни; несигурността в развитието на ситуацията около раздялата и до колко може да се нарече тя окончателна или не. ако нещата са достатъчно изчерпани откъм съдържание, то колкото и да си психически и физически натоварен от тази развръзка с времето е напълно нормално да се отсеят нещата, да се изчистят и постепенно започне едно възстановяване и зареждане. при едни неизживяни пълноценно отношения, останали незавършени и прекратени неизчистено, поради най-различни и обстоятелствени мотиви и невъзможност те да бъдат изяснени много по-трудно се възвръща вътрешния уравновесяващ баланс. това, което не би станало ако би могло да бъде друго, защото сега към този момент, но не към онзи, бих направил това, което би станало, ако не би било друго... и така до безкрайност, всъщност само влече, влачи и тегли – назад. този негативизъм не натоварва само теб а и всички онези нови хора в живота ти, върху които неусетно го пренасяш. но да не са отвличам повече. нали знаеш мърфи закона, че можело е да бъде и по-зле)
успех от сърце, приятелю)

Редактирано от Лaypa на 20.07.04 15:59.