в едната крайност би се наблюдавал егоизъм, саможивост или желание под някаква форма да се избяга от света - алтруизъм, аскетизъм или просто развиване на асоциално поведение, а в другата - нещо като поредното появяване на Иисус Христос, възлюбил дотолкова Света, че да иска да го спаси, поемайки върху себе си греховете на всички; загриженост и Любов, която повечето не биха разбрали, а приели като дълбоко лицемерие. Тези две крайности и всички междинни състояния между тях, аз си представям като един Его-балон, който се свива или разширява в границите между двете крайности - Егоизъм/Егоцентризъм и всеобхватна Любов. Там някъде, между тях двете, се намират личното отношение към семейния кръг, сферата на приятелите, добрите познати, хората с които си имал вземане-даване, съгражданите, сънародниците, човешкото общество и всички тези заедно, приплетени с останалите представители от животинския и растителен свят, неживата природа. И когато нещата станат твърде лични, когато по някакъв начин са застрашени интересите на личността (Аза ли се нарича това?), този Его-балон се свива, вследствие реакцията на заплахите, влезли в конфронтацията с личния морал/концепции/принципи и етц. И точно при този сблъсък, човек зарязва всякакви висши представи и философи, и действа както намери за добре. Точно тези реакции изразява светкавичното свиване на Его-балона. Точно тук лъсва разликата между представата 'как би реагирал в определена ситуация' и действителната реакция, когато тази ситуация от хипотетична премине в реално случваща се. Точно тази разлика - припокриването между собствената хипотетична представа за 'как би реагирал в определена ситуация' и действителната реакция, показват доколко човек се познава. И тук вече, аз си мисля че става изличшно човек да се 'познава'. Защото, в крайна сметка, се оказва че никак не се познава и винаги е налице разлика между хипотетичната представа и действителната реакция. Защото, хипотетичната представа е обмислена и направена в състояние, при което липсва реална заплаха, изразяваща точно тези идеали/морал/концепции/принципи, а действителната реакция е следствие на светкавична реална оценка на обстановката, характеризираща се със различна степен на емоционалност и нервна възбуда, зависещи от конкретната ситуация и личност.
Затова аз не държа да се познавам толкова добре, а като тебе, ветре, предпочитам да знам, че има няколко човека около мен, които са наясно с повечето ми действителните ракции, защото заедно сме попадали в различни житейски ситуации, и които ме приемат, такъв какъвто съм, въпреки или именно поради тези ми действителни реакции.
Точно това наричам просто 'да живея', което е все едно с просто 'да бъда'
... и да знаеш, че също не предпочитам да философствам и се мразя когато го правя в повече от 15 реда... въпреки това, ми се случва да го правя, заради такива като тебе