случвало ми се е точно такова нещо... - май сме адаши не само по собствени имена

Съвестта, дълбаеща особена тъга в душата е подобна на червейчето, което живее в неоткъсната зряла ябълка. Това червейче е способно да развали предвкусваното удоволствието от срещата с ябълката. Изходът, може би, е да се научиш да харесваш вкуса на червеи или поне да игнорираш присъствието му, макар да се съмнявам този изход да ти допада.

Друг изпитан лек е времето. Най-добрата функция на човешката памет е способността да забравя. И обикновено психиката на хората е таква, че паметта "решава" да забравя повечето гадни преживявания и да оставя на съхранение в склада позитивните - нещо като да оставиш червейчето да се наяде и да излезе на разходка, преди ябълката да изгуби вкусовите си качества.

Има и друг вариант - Прошката. Веднъж в годината, според християнските традиции, се иска Прошка от по-възрастните хора или от хората към които осъзнаваш че си съгрешил. Ако този човек, тази жена, иска да те разбере, сама ще ти прости, дори и без да си поискал Прошка. Защото Прошката се дава. Но за това е необходимо да узрееш... подобно на ябълката. =)


Надявам се тази жена да прочете темата която си написал и да разбере, че ти си осъзнал грешките си и, може би, си се надраснал мъничко, за да ти прости... както и на мен, ако е по силите й