Едно време аз като отидох да го попитам защо той повече не се обажда, аз ли съм направила нещо, без да съм разбрала, той ми каза - Ми майната ти, по-леко ли ти стана? - аз избухнах в смях, щото за пръв път чувах такова изненадващо обяснение
Мисълта ми беше, че щом се е стигнало до факта да те изостави, всичко останало губи своето значение. Само ако можеш да си го помислиш, да си го представиш, ще ме разбереш какво искам да кажа.
Ти винаги участваш в общата история между двама, ти винаги ще имаш своя дял вина. Както и другият. Или допускаш историята, или я създаваш, но ти си свързан с това, независимо как, активно, пасивно, мълчаливо или гласно, няма значение. Няма единствено в общото, няма без вина, волно или неволно, няма да получиш амнезия, а просто няма значение вече. Всичко е в твоята мисъл, в твоя начин на поглеждане на нещата, в твоето желание, възприятие, разбиране, за да е по-бързо или по-бавно, по-лесно или по-трудно.

Няма нищо по-подходящо от момента.