Не си ме обидил с нищо :-) Да уточним що е самодисциплина. Къде свършва самодисциплината? Или по-точно кога? Можеш ли да подчиниш чувствата на дисциплина? - дори и да не им се поддадеш, това не означава, че можеш да се спреш да ги чувстваш (можеш ли?).

Не поддържам мнението ти за "наживяването" в "младите години" - първо не съм сигурна кои години са "млади". Ако питаш някой 40-годишен, той също се чувства млад. Когато се влюбиш, когато има привличане, се чувстваш млад (така съм чувала да казват влюбени 40-годишни от мъжки пол).

После казваш - "да се наживее"... За това също не мисля, че има гаранция. Дори мисля, че ако един мъж "на млади години" е женкарствал безразборно, едва ли като се ожени ще стане изведнъж примерен съпруг докато смъртта го раздели, едва ли ще придобие дисциплина. Това просто не го вярвам. За жените същото се отнася. Хората не се променят лесно (*). Вярно, че любовта променя, но тя не трае вечно. Не случайно се казва, че седмата година от брака е най-трудна. Предполагам, че настъпва когато романтиката вече се е изчерпала и не е поддържана от партньорите.

И за хладнокръвното не мога да се съглася. Мисля, че на каквато възраст да си, колкото и да си се "наживял", тресне ли те хормона, няма начин просто да гледаш хладнокръвно. Няма значение колко си живял. Може да се спреш от действие с дисциплина, но не можеш да подчиниш чувствата на волята си, не може просто да спреш да ги изпитваш. Сигурно ще се намери някой тук да ме обори, но такъв човек за мен би бил зелено човече

Изобщо не ти противореча за това, че привличанията усложняват нещата, така си е... не казвам, че са хубаво нещо, нито препоръчително, нито безболезнено.


----
* - звездичката сложих, за да се отклоня под черта
Не мислиш ли, че един човешки характер рядко се проявява с противоположни крайности?... в момента не успявам да намеря думи за точно пояснение, но в общи линии искам да кажа, че ако един характер е син, повечето му проявления ще са синкави.

Love is not a mood, but a dynamic way of being.