Лейди Лазар
Пак го направих.
Веднъж на десет години
успявам -
двукрако чудо, кожата ми - светла
като нацистки абажур,
десният ми крак -
преспапие,
лицето ми - безлично, фино
еврейско бельо.
Салфетката, противнико мой,
обели.
Ужасявам, нали? -
Очните ями, носът, двата реда от зъби?
Горчивият дъх
ще изчезне за ден.
Скоро, скоро плътта
която гробната яма изяде,
пак ще полепне по мен,
а аз ще се смея.
Трийсетгодишна съм само.
И като котка имам общо девет пъти да умирам.
Това е номер Три.
Колко смет за унищожаване
всяко десетилетие.
Какъв милион от нишки.
Хрускащата фъстъци тълпа
се бута навътре да види
как от глава до пети ме разгъват -
големият стриптийз.
Дами и господа,
това са мойте ръце,
колена.
Даже кожа и кости,
аз съм същата тази жена.
Когато се случи за пръв път, бях десетгодишна.
Обикновена злополука.
При втория - взех си поука,
реших да приключа, да не поемам обратния път.
Люлях се затворена
като черупка от мида.
Наложи се да ме зоват, зоват,
и да откъснат червеите от мен като лепкави перли.
Умирането
е изкуство като всяко друго.
Аз го владея изключително добре.
Аз го постигам така, че се чувствам ужасно.
Аз го постигам така, че чувствам - това е реално.
Може би имам призвание.
Да го извършиш в килия, е съвсем безопасно.
Да го извършиш, да замреш, е лесно.
Театралното
завръщане посред бял ден
към същото място, лице, същия зверски
весел възглас:
"Чудо!" -
Това ме прави луда.
Има такса
за разглеждане на раните ми, такса
за вслушване в сърцето ми -
то действително бие.
А има такса, огромна такса,
за дума, за докосване,
за капка кръв,
за късче косъм или плат от дрехите ми.
Зо, зо, хер Доктор.
Зо, хер Враг.
Аз съм вашият опус,
аз съм вашето ценно
бебе от чисто злато,
което се стапя във писък.
Аз горя, аз се движа.
Не смятайте, че подценявам благородната ви грижа.
Пепел, пепел -
ровите, разръчквате.
Месо, кости, няма нищо там -
калъп сапун,
сватбен пръстен,
златна пломба.
Хер Бог, хер Луцифер,
пазете се,
пазете се.
От пепелта
възкръсвам с коси като кръв
и гълтам мъжете със стръв.
Koпpинa_И_Xлopoфopм (amused to death)
Няма нищо по-подходящо от момента.
|