Трябваше да си платя депозита при военните.
За мен бяха те отговорни, щото не бях ходил войник.
Отивам аз , и ме пращат у некво бюро. Влизам.
Седи там зад масата един дебеловрат врачански фелдфебел.
Вика ми "Що не стоиш мирно като говориш с мене, бе?" "Мирно, и там в кръга".
Сочи ми на пода пред масата му. Гледам, действително има некъв кръг с тебишир рисуван. И почна да гледа у некви мазни дукументи..."Аха..като влезеш в казармата ша има да те гонят там". Разбрах че ми чете "военните досиета". Нали требваше да ходим всека година на ..как се казваше..дали си годен за войник..и такива..

Та и там беха такива тебеширени хитреци..и плашеха момчетата. В началото им казват..всико квото се говори тук е военна тайна. Ако разправяте нещо..военен съд. И онея ги гледат като зайчета змията. А аз, като излезем да пушим, и подлъжа другите да пием некъде едно кафе..и закъснеем.. се смея. Щото им разправям че сме преследвали диферснати и разни такива глупости. Побесняваха. Щото зайчетата не се плашат повече, като видят, че за такъв като мен нема последствия. Разбират че всичко това са некви селски изхвърляния без законна база. Та всека година ми разправяха теа федфенбелчета кво ме чакало като влеза в казармата - навсякъде имали приятелчета...

Тоя сега се хвана веднага за косата ми. С такава дълга коса не можело да се показвам извън България. Опитах се да опонирам, той ми вика, както искаш - ама ша си седиш тука. Отидох там на местния фризйор...той ме поглежда..не било достатъчно. Пак при фризйора - докато заприличах на идиот. Цингето с пагончета се кефи и ми вика "глей къв хубавец си са". Взима неква бланка, попълва нещо и ми вика - с това тук отиваш в банката. Внасяш парите на сметката - тука всичко е написано..и ми донасяш квитанцията за превода. Отидох, върнах се, дадох му квитанцията. Той подписа, лепна печатите които ми беха нужни и ми вика - "кефи се още малко, че като влезеш у казармата не искам да съм на твое место..хи-хи".

На улицата имах чувството че цяла София само мен гледа. Баси срама с тази "подстригана" коса. Побеснях. И ми идва нещо наум. Ненормално...ама що да не опитам? Отивам в банката и казвам "Няма да стане тва с пътуването. Липсват ми документи и докато ги получа е минала свадбата. А аз отивам на свадба". И лелката ми връща мангизите. Голем кеф ми стана. И косата си забравих известно време. Само като си представих този мазен шаек у военното кви ядове ще има. Щото той беше де факто балъка у пиеската.

Та баси сбърканата държава. И закони да направят..всичко им е мърляво. Огромна бюрокрация..ама за нищо. Хаос. Така ни пуснаха и тримата заедно. Точно по тези години не пускаха цяло семейство за Югославия. Ама ние пробвахме - да видим кво ще кажат. И се пулехме като ни дойде позволението - за майка ми и баща ми И за мен. По отделно. И защо? Еми, моя случай е обработван отделно - в друго стайче на същия етаж. Как да ни свържат някак си? Само имената и адресите са ни еднакви. Сложна работа. И тва две години една след друга практикувахме - щото първия път не стана изчезването. Преди тва пътувахме винаги разделени. По различни времена.

Та, като направят такъв закон всички пак ще ги прецакват. Ша намерят вратичка. Бе тая държава е мижи да те лажем. Те спретват идиотски закони - народа ги заобикаля. Като Италия. Да си чувала италянец да спазва закони или да плаща такива екстри като данъци, например? И те имат хиляди партии, средно 1,5 правителства на година сменят от войната насам...ама поне фукционира държавичката що годе. Щото не са имали 40 години комунистическа школовка.

нямаш шанс - използвай го

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите