Ти се питаш трябвало ли е да дадеш или не? Аз пък не се питам. Като дам, дори да не съм убедена, че са честни срещу мен, си казвам, че какво толкова - купила съм един хляб на някого. Ако е измамник - лъжата на неговата съвест да лежи. Не мисля, че така се събират милиони и не мисля, че от хубаво се тръгва по хората. Така че никога не съжалявам. Разбира се, не давам всеки път, когато някой ми поиска пари. Когато мога и когато поискам. До нашето пазарче има момче, което всеки ден проси стотинки, изглежда малко умствено недобре, поне на вид, а на години е някъде на 20, струва ми се. Ми спрях веднъж и му казах - познавам те вече, не ме гони всеки път като мина, аз ще ти давам когато мога да ти дам, ок? И той вече не ме закача, запомни ме. И му давам парички понякога. Не ме интересува колко събира на ден. Ако можеше да работи, мисля, че щеше, вместо да мръзне навън така жалък. Да купиш хляба днес на някого не е нещо лошо, дори да е лъжец. Така си мисля аз.



- - - -
Сарказмът е братовчед на гнева.