И през изминалата година бяха романтични. Понеже по върховете им още се излежават полу грамотни, полу импотентни, полу нормални и доста арогантни типажи - пишеха глупости. Без талант.
наградата отнася пресцентъра на "скъпи сънародници" келеша
Още една година, в която Цветелина Узунова не намери време да отговори на писмото на 4еНе за инциативата за създаване на българска детска библиотека в Скандинавско.
Като не говори български, научете му езика, маскари с маскари !
За наивитет, тази тодина го отнася Констатнин Събчев - Стандарт
Гет а лайф, пал.
Квот ми трябва си го намирам в гугъл, копирай ме.
Дир.бг построи путивизма. Цензората, налагана от този световен терорист се превърна в инспирационен материал за новите гамени.
Набройкахте повече форумчета с тъп дизайн от Зимбабве, "рекламополучателни".
Любимият вестник - Капитал - и тази година бе достъпен за Ентелектуалните ми гонежи. А пък не съм абонат
Какво хубаво се случи през 2003
Разпадане на властта. Корупция. Кръв, убийства и разстрели. Престъпни групировки. Тъмни ченгеджийски заговори. Криза в управлението...
Окей, признаваме - през повечето време медиите наистина съобщават само лоши новини. Кофи вестникарско мастило бяха употребени през годината за описване на кървави убийства, тежки човешки драми, апокалиптични констатации за икономиката, политиката, образованието, здравеопазването... Медиите често ни заливат с повече агресия, отколкото има нужда. Гледат на случващото се много по-негативно и така понякога не създават най-вярната картина. За това има съвсем обективни причини. Недостатъците около нас често са повече и невинаги изглежда да има достатъчна воля за преодоляването им.
Негативният поглед
върху събитията през последните години постепенно се превърна в задължителен, а позитивната интерпретация на новините често носи обвинения в пристрастност. Ако похвалиш правителството за нещо, тутакси биваш заподозрян, че го правиш по всевъзможни измислени причини. Получава се абсурдна ситуация, в която за обективно се приема единствено негативното. И ако преместиш ъгъла, от който гледаш на събитията, излизаш извън общия коловоз. И започваш да звучиш някак неадекватно.
Но, разбира се, има и хубави събития. Има положителни процеси. Има добри новини.
Помислете си - в крайна сметка България не е чак толкова лошо място. Нещо повече - имаме доста аргументи да бъдем оптимисти. Оттук насетне е много по-вероятно животът ни да става по-добър. Може да не е толкова бързо, колкото ни се иска и колкото ни обещават, но все пак перспективите са положителни.
Лошите новини се знаят от всички. Те са не само много, но и често се повтарят.
Въпреки тях обаче през 2003 г. се случиха и немалко положителни събития, които често оставаха
В дълбоката сянка на негативизма
Сега, когато годината свършва, може да погледнем назад и за момент да забравим лошите събития. Да погледнем към хубавите.
Да си затворим очите за буксуващите големи приватизационни сделки и да видим добрите тенденции, например в макроикономиката, туризма, банковото кредитиране. Да забравим упреците за слабостта на управлението и да погледнем към благоприятните процеси в Европа и САЩ, които ще помогнат на страната ни да върви по-бързо напред.
За тези, които са свикнали да мислят негативно, подобно упражнение може и да е малко трудно. Все пак по-лесно е да намираш оправдание за неуспехите си в по-глобални събития, отколкото да ги потърсиш в себе си. Това, разбира се, е безсмислено. Много по-продуктивно е да се фокусираш не върху проблемите, а върху решенията им. Не върху чуждите недостатъци, а върху тези, които е във властта ти да промениш.
И понеже покрай Коледа и Нова година хората са свикнали да правят равносметка, редно е и медиите да направят своята. Ако по някакъв начин те са позволили търсенето на негативното да се превърне в основна политика, добре би било да отговорят на още един въпрос. С какво всъщност се занимават. Дали с откриване на негативното, за да не позволяват то да продължава да се случва (и в тази си позиция да бъдат коректив) или с това да разказват
Какво се случва
Защото двете позиции, колкото и препокриващи се да изглеждат, всъщност не са едно и също. Ако бяха, светът през изминалата година би бил изтъкан само от негативни събития. А положителното няма да е нищо повече от ароматна подправка, която се прибавя, за да не стане отчаянието пълно.
На следващите страници сме подбрали най-характерните положителни новини за 2003 г. Те често са липсвали по вестникарските страници през последните месеци. Сега, в края на годината, можем да погледнем към добрите новини и тогава да помислим каква точно беше 2003 г. Защото вие, читателите на „Капитал“, заслужавате да получите тези факти и коментари, с които да си съставите вярната преценка за случващото се.
И Медияпул, за протокола
Годината на нашата промяна
30 декември 2003
През последните години по различни поводи се казваше, че България вече не е същата. След 27 декември 2003 г. обаче вероятно разбрахме, че това съждение не може да се приложи към нито едно от преживените досега събития. Защото мащабът на изпитанието, което преживяваме със загубата на петимата военнослужещи в Ирак, надхвърля всичко, случило се дотук.
То е от онези съдбовни моменти, когато по безпрецедентен начин осъзнаваме цената на направения вече избор да бъдем свободни граждани, в свободен свят.
В действителност, загубата на петимата наши военнослужещи в Ирак е най- голямата жертва до този момент, която България дава пред олтара на демокрацията.
Защото борбата с тероризма е борба за оцеляването на съвременната демокрация.
Шокът от смъртта на българските рейнджъри ни извади от унеса на тривиалното ежедневие, белязано от абсурдността на родната политическа действителност, от вечното ни мрънкане, дребнави страсти и самоунижения.
Днес обаче България наистина не е същата. Преминавайки през чистилището на болката, осъзнаваме нейния смисъл и вече знаем, че можем и трябва да се преборим не просто за своя живот, а и за своите идеали.
Сигурно тази Нова година няма да е толкова безгрижна като предишните. На прага на 2004 нека да си пожелаем не само здраве, любов и късмет, но и повече вяра и мечта за промяна!
Бъдете простени, аре
|