Знаеш ли, аз винаги помня симпатия или антипатия, тоест какво отношение имам към дадения човек обичайно не ми се губи. Въпросът е, че когато наистина няма какво да те свързва с някого, защо тоя някой (понякога де) излиза с претенции, че Е нещо важно, или поне че трябва да бъде?! Тоест не разбирам момента на обида, когато кажа, че не помня. Какво толкова? Ето тук е това с вината, дето казваш. Чувствам се кофти, когато не помня. Но предпочитам да си призная, да се извиня и все пак да опитам вече да запомня човека. И мен не са ме помнили, но това не ме притеснява. И смятам, че е много по-добре да "си изпросиш" неловък момент, но веднъж и след това дори чрез самото изясняване вече да запомниш за постоянно някого, отколкото да се направиш, че всичко си знаеш и да си останете на разминаване.

Не разбирам хората, които се обиждат. Ми не мога да помня онзи десетия на втората маса в ляво от последния рожден ден, на който съм била. Длъжна ли съм? Ето ти също не помниш, това е успокояващо.



- - - -
Мърфи е късметлия. Марко Тотев - това е Класика!