|
"табелата" на вратата на клуба ви и реших да Споделя с вас радостта си :-).
Преди това обаче ви поздравявам всички, които сте тук :-).
Искам да споделя с вас усещането от една среща. Среща малко неочаквана за мен, защото не ми се случва често да общувам с такива хора. Среща, сякаш с човек от "друг", паралелен на нашия реален свят :-).
Много банално на пръв поглед изглежда всичко.
Направих един съвсем дребен, незначителен жест. Подадох стол на непозната възрастна жена. Всичко си е в реда на нещата, нали? Можеше да приключи с една кратка благодарност, но не свърши така. Тя ме заприказва. Сега може да си помислите, че е разчитала на още помощ от моя страна, че е самотна, че няма слушатели, че просто и се е приказвало с някого. Може и така да е :-). Но щастието за мен е в това, че тя ме допусна до своя свят.
Оказа се на 90г. Не се смейте :-). Умът и е много по-бърз и бистър от моя(не съм на 70г ;-)) Оказа се, че е преводачка от английски и писателка, теософка. Мила. Мъничка. Сигурно незабележима за хората, които минават покрай нея, но не заради ръста и годините. Сигурно е заради това, че както ви казах, тя просто живее в друг свят. Едва ли тя няма проблеми. Заради възрастта, заради държавата, в която живеем, и заради това, че никъде няма безпроблемен живот. И все пак, по нищо не личеше, че ги има. Тя живее в свят, красив, одухотворен и изпълнен със смисъл.
Попита ме за името ми, и като разбра, че се казвам като племенницата и(сякаш аз бях тази любима нейна родственица), на малкото и личице разцъфтя радост. Разказа ми набързо за себе си. Лицето и светеше докато ми говореше, а бистрите и сини очи ме заливаха с такава любов, че се чувствах неловко.
Поговорихме малко за теософия. Аз не съм много веща в тази област, но тя през цялото време ме успокояваше и каза, че непременно трябва да и отида на гости, за да ми разказва каквото искам и колкото искам.
Много мога да ви разказвам, но каквото и да кажа, едва ли мога да предам цялото усещане от тази кратка среща. Има още няколко души, с които се чувствам така. Тези хора сякаш ме отвеждат в някакъв техен свят, в който усещам уют, спокойствие и радост. Виждам смисъла на живота.
С две думи, чувствам се щастлива :-).
Вие срещали ли сте такива хора? Радват ли ви такива срещи? :-)
Чувството е езикът на душата
|
Видях
Видях
