Често съм се питала.
И май доста често съм се страхувала, кога от мислите си, кога от сънищата.
Опитвам се да си забраня страховете за някого, защото после имам усещането , че със страха си и тревогите си съм предизвикала събитието.
Преди много години живеех в почти постоянен страх за по-малката си сестра. Все изпадах в ужас , че нещо ще и се случи.
Лошото е , че наистина се случи и никой не знае как и защо всичко свърши щастливо. А шансът за това беше отчайващо малък.
После, съвсем скоро ми се случи друго.
Може би повече от година живеех в притеснения за един близък човек. И като някаква черна станция си мрънках от време на време.
Но то се случи. Загубихме го.Да не говорим за гадния съм , който , както се оказа съм сънувала точно в този момент и от него се събудих.
Не смея да си мисля неща и да пускам страховете си.
Е, понякога има и хубави усещания.
Снощи си майсторя нещо у сестра ми, на горния етаж. Но очаквам по някое време да се появи в кю-то един приятел (но не се знае кога).
Е, в момента в който реших да сляза да погледна (не знам какво ме накра), само минута по-рано той се беше появил и ме викаше. Няма как да го чуя от горния етаж, но някак явно съм го чула.