това можеше де е моя реплика - абсолутно огледална.. :)

не , не мисля, че убиваме, по-скоро го отдалечаваме във времето пак...аз по същият начин,от припряност ли, или ..и аз не знам как стана, отдалечих събитията..но и още си задавам въпроси...някак не ме удволетворява "може би така е трябвало да се случи"..."защо"-то винаги тормози.
аз също като Безсънна, преди време доста се стреснах като от един момент, много неща като да ги провиждах ли, усещах ли ги, и аз не можех да си обясня какво става.Преминава ми някакъв епизод, да го нарека, в главата и след известно време ставам свидетел на 'случката' ин риъл...асоциирам нещо видяно с някого, и след минути го срещам или предусещам реакция преди да съм видяла човека...В началото ми беше забавно, не го приемах насериозно...решавах , че е просто интуиция, чувствителност, която всеки би трябвало да има...С времето, обаче , започнах да се притеснявам - това ме изтощаваше страшно - особено като 'усещах' неблагоприятни събития...почти инстинктивно се опитвах мислено да ги натисна, да променя нещо в неслучилото се още 'епизодче'...

започнах много да пуша...май за да запуша каналчетата...ама и това не помага много...