няма да се прошизцнасям по твоя случай. само искам да ти разкажа един друг подобен.

преди много години в "Бавмбука" - това беше едно от малкото столични елитни заведения (тогава не им викаха клубове), където се събираха хора от хай-клас. често наминаваше Генко. заставаше в средата на заведението и почваше да вика неща от типа "и да го духат подлизурковците в обществото", "охлювите с ордени не мога да ги понасяма" и прочие подобни. пояснявам, че това ставаше по социалистическо време. не само никой не се впрягаше от него, ами и винаги бе желан гост на вмного маси, където го донапиваха (оти той си бе перматнентно опиянен). и Държавна сигурност никога не само че не се занимаваше с него, а просто не му обръщаше внимание. щото Генко беше Генко Генков - гениален художник.

с това искам само да кажа, че викането не винаги е лудост. и в тая връзка се сещам за финала на под игото - когато Мунчо (градският идиот) крещи на площада разни революционни неща и турците го обесват. и Вазов завършва: "тоя луд беше единственият, който се осмели да протестира". и това е финалът (а знаеш, че финалът на една книга по някакъв синтезиран или/и метафоричен начин обобщава основното/някоя от основните внушения на автора)

е, ми тва за което си говорим в известен смисъл значи, че ние не сме надхвърлили стадия на Мунчо. повече от век и половина насам. Мунчо или твоят луд са причината? ами неи. те са симптом.

извини ме, ако твърде сериозно се хванах да ти отговарям, ама курсовата ми работа в 4-ти курс бе "Функцията на лудия в обществото, отразена в литературата".

IMAGINE...