никой не е казал нещо друго! В смисъл и аз, и ВИ, и ти сме на едно мнение. За кво заяждане мислиш?! Ми не мисли. Говорим за едно и също нещо. Не си противоречим, съгласяваме се взаимно. Са кво, да питам предубедена ли си? Ми не ме интересува дали си. Само ти подавам нишката на твоите собствени мисли. Аз ли дали съм се отдавала? Това какво ще докаже? Истинността на моето мнение? Някой да го грее това?! Щом като неговият живот е друг, е друг и той не би могъл да приеме моето виждане за вярно, докато не му се случи същото на него, но би могъл да го приеме, че е възможно. Но в крайна сметка пък това мен не ме грее. Така че вятър си вее във вятърните мелници на въздушните кули тука и тва си е.

Няма нищо по-подходящо от момента.