И аз предпочитам оригиналите, но е хубаво и така.
А после ми става криво, че забутани сред грижите и проблемите в последните години бяхме позабравили този хубав навик от младините, да си пускаме и да си припяваме....тези песни. Много май отдавна е било...той все още не беше казал "Да" на нашата сватба....и беше у мама този купон, когато всичко беше изпозаспало , а той...лелееее беше грамофон....пускаше и пускаше...та чак ходих да му взема плочата.....
Знаеш ли има едно гласово съобщение на телефона му от онази проклета сутрин....сигурно има смислен начин да го заппишем още някъде, за да не го затрием без да искаме.