Първо се стреснах....и исках да питам коя си.......но сега знам.......и да, той се усмихва и ако имаше как щеше да ми опъне ухото за изплаканите сълзи....
и сега една трета чаша стои на масата до нас.......а всичко в моя компютър крещи името му...нещата които ме научи.....тези които не довърши.....ръката която ме подпря в един много тежък предишен миг......парадоксално е, че .....на него бих се обадила , когато съм нещастна.......а съм нещастна .....защото го няма.....но ти всъщност знаеш това....
и аз седя пред екрана и събирам разпилените късчета щастие, трупани толкова много години...повече от половината ми живот.....а от снимките....ужасно много...всяка втора.....само една топла усмивка........