И все пак, ако не съществуваше съмнението за грешка... да речем ако имаше един идеален детектор на лъжата. Тогава какво би смятал за смъртното наказание?

Иначе обществото, така или иначе, налага Дарвиновите принципи за оцеляване във всяко един цивилизован аспект. И това е нормално. Това не е "добро" общество, в смисъл да излъчва "добрина", напротив - то налага ограничения, за да има съвместимост - всички участници с равни права (колко са равни, това е отделен въпрос...).

Аз не мога да изпитвам съчувствие към бруталния убиец. Убитият можех да съм аз, мой роднина.

None.