Живеем в свят, изграден върху понятия, а не върху факти.
Сигурност?

Най-близкото до сигурност са елементите, невъзможни или трудно податливи на манипулация и изопачаване. Фактите. Но, кои факти... природо-научни, социални, психологически или емоционални... кой факт каква истина отразява и доколко?... Оказва се, обаче, че има и една сигурност, която е нефактологична и неистинна, защото не е понятийна... интуицията; вътрешната убеденост, абсурдно разминаваща се понякога с всичко друго. За нея не ми се говори, който я е изпитвал, знае за какво става въпрос.
Да повлияеш на някого чрез факти? Влиянието изисква активност и общуване, а всяко представяне на фактите през източник вече ги "замърсява"; но да, ако човек би могъл да има повече факти, шансът му да види по-адекватното състояние на нещата е по-голям; все пак зависи от самия човек.
И какво й е на емоцията? Внимателното избягване да се "оцветяват" фактите с емоция също е емоционален акт. Емоцията не променя факта, а само субективното му тълкуване. И, ако се абстрахираме от крайните случаи, съгласно някои теории това не е съзнателен акт, а просто механизъм, по който мозъкът реагира физиологично на психиката. Един вид биохимия. Друг е въпросът, че светът е болен. От мании, страхове и фобии, от отчуждение... съвременният живот деформира хората и психически, и емоционално... и прекалено усърдното преследване на Истината, на истина извън всяка истина, то е като лутане в лабиринт от криви огледала... всичко е прах, нищо повече... прах... моята правота, твоята правота... какво остава от истините и неистините и толкова прахосано време, освен, може би, няколко строфи... просто е, в живота, има само един баланс, само един краен резултат: "Въпреки, че любовниците са загубени... любовта не е; и смъртта няма да доминира."