Винаги съм си мислила, че реалността в крайна сметка е някакъв вид илюзия. Така или иначе няма сигурен критерий за това, кое реално е наистина такова, и кое е "подправено". И в този контекст- спомените са проекции, представи някакви.
После започнах да си мисля, че някъде нещо съм пропуснала, та ми е промит мозъка, така де, както обича да констатира (с нотка на укор) един не-знам-точно-дали-приятел-щот-нали-не-знам-кое-е-реално-и-кое-е-истинско- прекалено много философия влагам, пък живота трябвало еди-какво-си там...
И си викам, ми да, верно съм се чалнала. Баси и казуса- и кой да ми каже дали така съм направена, или се е случило впоследствие?
Да, ама не.
В някаква реалност (нашата обща като че ли!), това е научно доказан факт. Фалшивите спомени. Избирателния начин, по който съзнанието ни обработва събитията. Въпрос на изработка, един вид.
Имаше даже наскоро предаване по телевизията, в което точно за тези неща говореха. Че ако се запишат разказите на очевидци на даден случай, след което същите хора четат пресата или получат информация за същото събитие от други източници, разказите им за очевидяното от тях ще се промени, в накои случаи дори драстично! Само да вметна в тази връзка за медиите и влиянието им върху... какво ли не... даже и да не искаме, пак минаваме под информационната промивка...
Имаше една история за една жена, действието се развива в нацистка Германия. Тя имала приятели евреи и прочие, била просто различна. Показваха различни доноси срещу нея, писани от нейни съседи и съграждани. В нито един донос нямаше нито едно доказателство за някакъв вид подривна или антинацистка дейност, всички пишеха, общо взето, че е особена, не отговаря на поздрава "Хайл Хитлер!" и сигурно има нещо съмнително около нея! Та в един следващ кадър имаше интервю с една от съседките й, написала такъв донос. Дебела нахилена германка на средна възраст със самодоволен вид. И тя каза, че, да, почеркът е мой, подписът е мой, обаче аз не знам какво е това!!! и изобщо не си спомням да съм го писала някога... да, спомням си въпросната съседка, тя имаше приятели евреи, беше някак странна, но, за бога, как може някой изобщо още да се сеща за тези неща!!!
Впрочем, сега се сещам, че една от идеите, които се коментираха в това предаване, беше, че в действителност, оказва се, че не масите са били манипулирани отгоре надолу, а обратното- масите са манипулирали "върховете" в нацистка Германия... ти сещаш ли се докъде може да се стигне в тази посока на мисли?!!
Та, истината преди, и сега... е завинаги, истината, която избираме лично за себе си и, очевидно, доколкото сме гъвкави и променливи и към себе си, променят се и нюансите, и усещанията- и спомените- значи само фундаменталността може да е "закрепващ" фактор, иначе се носим като реки... , а от какво зависи докосването до истина извън истината- питай някой друг , ти дали помниш навремето една партийна линия- големия проблем на комунистическия режим, наречен '"МАЛКАТА ПРАВДА"... много неща имаше около тази инициатива, мамка им...