От няколко години ми се набива в очи някакво сякаш насочване - съдбата ми ме насочва в определена посока. Но приемам това за илюзия. Смятам че кой каквото прави - сам си го прави. А съдбата е просто случайният фактор в живота - нещо като ин и ян - незнам кое кое е, но съдбата е едното , а човека - другото. И взаимодействието определя бъдещето. А бъдещето разбира се е едно-единствено, със сигурност ще се случи и то точно по определен начин - както например онзи ден не знаех какво ще се случи вчера, но бях сигурен че ще се случи ... и вечра то се случи - точно по определен начин ми премина денят. Нямаше как да знам какво точно, преди да се случи, но знаех че ще стане нещо точно определено. И винаги така става. Всеки ден. Нема лабаво. Ама да си говорим ли сега за причинно-следствения свят в който живеем, и който от една страна е неизбежен затвор, а от друга - хранител на същността ни ?
За това, че бъдещето ни е предначертано още от времето на раждането на вселената че може би и преди това ? Че всичко на този свят е причина и следствие ?
Елементарно, драги ми Уотсън !

*