... но ми се струва, че нещата понякога са предопределени... начартан е път, който ние следваме, без да знаем, без да съзнаваме, че това е той и може да влияем... да речем на качеството му, но не и на крайната дестинация... тя си остава една и съща... избираме /пътят/ дали да е трънлив или гладък, дали да е дълъг или по-пряк, но накрая пак се озоваваме там където... където ни е писано, дали на небето... със звездите... ние не знаем, но вървим... и някък се чувстваме добре, колкото и да е труден прехода...

Аргументирам се веднага... с един човек се разминахме... през не толкова отдавна отминалта 1999 година... и ето... това което уж е написано на небето... и след това се случва на земята се случи сега... години по-късно...без да знаем, че аз съм онази аз, а той онзи той... срещнахме се, пътищата ни пак се пресякоха... за да започенм да вървим по нов наш, общ път... е всичко някак си от самосебе си изкристализира... и това ако не е съдба... път... тогава бях избрала по-дългият и по-труден, трънливият... а колко близко съм била... до Него!

...Вампирите излизат само нощем...