|
|
| Тема |
 Странни създания бродят навън..... |
|
| Автор |
мyминтpoл (гъмче) |
|
| Публикувано | 02.07.03 15:49 |
|
|
|
Изведнъж ми стана някак самотно. Както едно време, когато родителите ми излизаха и оставах сама вкъщи, в очакване да се върнат. Представях си какви ли не ужасии, които им се случват, и умирах от страх да не им се случи наистина нещо, защото... ги обичах.
Сега ми е самотно по същия начин, но с нови нотки.
Сега ми е самотно не като на дете, а като на човек.
В един друг клуб изчетох мненията на едни странни жени; жени, които... не са като мен. Толкова са различни, че чак боли. Жени, които обикалят по магазините, за да добавят пореден (двадесети) чифт към колекцията си от обувки. Жени, които живеят по фитнеси и козметици. Толкова са далеч от мен... даже не мога да го разбера. Не съм стъпвала на козметик. Проблеми с мъжете нямам... а от техните разговори излиза, че съм някаква неподдържана мърда.
Странни създания бродят навън и ме обзема... срам. От себе си, може би. И пак старата неувереност, че не съм истинска жена. Макар че ме обичат. Макар че ме харесват. Макар че имам стабилна връзка. Макар че съм добра в работата си.
Не... срамът идва от друго място. От този малък гаден глас отвътре, който иска да ги разкритикува като... празни. Забранила съм си да критикувам - какво ме касае, в края на краищата? Не е завист... Не знам какво е.
Болка някаква, че пак се различавам. Че се интересувам от други някакви неща... Болка някаква, че все още ми пука за околните... Болка някаква, която още не е заглушена от всичките гадости, на които съм се нагледала в работата си... Болка от желанието... да накараш хората да се погледнат и да променят това, което не харесват... Болка от ежедневното съзнаване, че човекът е едно недостойно, алчно и егоистично животно и оцелява именно като такова... Болка, че аз няма да оцелея... Такава болка.
Смейте се. Все ми е едно. И днес запазих сърцето си... битката за утре тепърва започва.
Диктатура на гъмчетата!
| |
| |
| 
|
|
Странни създания бродят навън.....
