И аз също имам някакъв стрес, но е ограничен по разпростиране, само в работата е. Причината са постоянните срокове, често нереалистични, поставяни от разни шефове. И колегите ми и те са изнервени, говорят високо и нервно... Имам една колежка, която миналата година преживя нервен срив, остъства няколко месеца от работа, после се върна. Сега се смее на Всичко, на всяка дума, смее се постоянно... с един изнервен неестествен смях... Не знам колко се е оправила, но е била зле. Шумно е в офиса, човек не може да се съсредоточи добре, а сроковете му висят над главата... :-((

Меган, вземи си отпуска, сериозно. Опитай медитация. Промени нещо около себе си... или поне опитай да се плъзгаш по повърхността, а не да задълбаваш в проблемите. Тях ще ги има така или иначе. Иван Б. добре го е написал.

Аз абсолютно се самоизключвам през уикендите. Стане ли петък пет и половина, пълен Изключ! Не мисля за абсолютно нищо свързано със срокове и офис, и никак не ми е трудно. Идва ми естествено някак си, още от студентка го правех. Обаче... често избивам стреса си с ... ходене по магазините. Може би трябва вместо да харча парите си по този начин, да организирам дълго пътуване, пътуването ме разпуска тотално, направо се прераждам

Петък, пет и половина... Оф, днес е само понеделник! Като си помисля колко неща имам да науча и да свърша в работата до петък, главата ми не го побира как ще успея... Мдам, ... мисля, че тази вечер вместо софтуерни спецификации ще взема да почета Алиса в страната на чудесата... Пък утре ще ги чета ония бумаги... във влака по път за работа... :-(
Лека нощ.

Impeccable judgement, immaculate timing and impressive clarity.