Ето ти рецепта :
Осъзнаваш до какво ще те доведе стреса, след това му ебаваш майката и на него и на причинителите му, правиш каквото можеш пък да става каквото ще и си пиеш кафето преди и след работа - като германците. Нихт работа след работно време, какво остава пък преди него. Останалото е просто връткане на бурми в сложен фирмен механизъм.
Що се отнася до битовия стрес - същата работа. Ма прав им път на всички и всичко дето ще ти отрови здравето и живота - ми кое ти е по-мило ? Него спасявай. Здравето ти или онова, което ще загубиш, опазвайки си здравето ?

Хм ... Дано нацелвам ситуацията. Аз бях изправен пред подобна случка неотдавна. Доста се стреснах какво ще ми се случи със здравето. Такава майна теглих на всичко после, че вече съм си много добре - и да ти кажа, никой и нищо не пострада. Просто хората са свикнали да те товарят със своите проблеми колкото могат, докато се разкрещиш че не можеш. Мълчиш ли - товарят. Викнеш ли - спират. Оказва се че просто много късно викаме ... и си ходим с мускулна и други видове СТРЕС-ка, абсолютно ненужно претоварени - щото сами сме си виновни, че не викаме навреме. :))

*