Ехххх моме/момко...
Това е божа работа... Съвети - майна им. Ще ти опиша само с няколко думи, при мен как се разреши тоя проблем. Та работа от 8 до 22. Всеки ден. Без почивен ден. Свързана с взимане на решения, с изпълнение на задачи, за които пишат в първото издание на сутрешните вестници. С години. Те в къщи любимците няма мен да чакат - намери ли си колая. И бягах от дом. проблеми в работата. Тя пък задълбочава дом. проблеми. Абе омагьосан кръг. Какво да обеснявам повече. Да ама тя душата си има предел. Както казваш - е...а ти се майката. И в един слънчев ден - у-а-у-а... линейка. Седиш (лежиш по-точно) около дестина дена в една бяла стая, чудиш се - що стана. И малко по-малко забелязваш, че той - живота - си продължава и без теб. Виждаш, че не си толкова незаменим на раб. място, че някой има кой да е свърши, че любимците така или иначе се справят без теб... И си задаваш въпроса - абе аз що така правех? И ако имаш късмет - излизаш от бялата стая, възстановяваш се месец, пет, година. И започваш да гледаш на нещата от живота отстрани. Или отгоре. Както си избереш.
Та идеята ми е, е да заеб.ш всичко и всички, да си хванеш под ръка една чанта с бельо, и да изчезнаш за известно време. В някое горско/морско селце... Дето никой не те познава. За да избегнеш бялата стая. И да погледнеш преди това отгоре на нещата. За да разбереш, че живота може и продължава и без теб, но е много по добре, ако и ти участваш в него. За удоволствие - твое, а не за удоволствието на другите.
Хайде, пък бъди щастлива