Спирам да ревнувам, когато поумнея.
Просто това е живота. Ревността е детското у всеки ни. Но е нелогично нещо. Ума го знае. Душата обаче за ума нехае. Само че ... зависи от ума. Ако има авторитет пред душата, тя ще го слуша. А авторитета означава много неща. Ума трябва да се грижи за душата, трябва да й помага да бъде щастлива винаги, да я предпазва от "душетресения" и други опасности, като болка например ... и тя - душата - му се доверява. Но за да му се довери - сами разбирате - ума трябва да е способен да й осигури добро съществуване... Значи трябва да е опитен и способен ум. Незаблуден, най-важното. Голяма работа да е. Мда.

*