На него му реагирам, защото искам за мен На мен ми става двойно тъпо да съжалявам после... и точно понеже мразя това, в обратната посока също бих мразила, това и правя, хващам пътя, какво да направя, с изпитване на ревност нищо хубаво не става - или аз ще се тормозя вътрешно, или на него ще му отровя живота и в двата случая няма повече да се заобичаме Но пък и хващайки пътя, се тормозя вътрешно от същата липса, успокоявам се само с това, че поне на него му е спокойно, т.е. свободно. Дадох ти моето определение, иначе на думи го казвам така - Не ме интересува какво правиш с другите, а какво правиш с мен! Т.е. ако поне и с мен е като с другите, няма за какво да говоря.

Няма нищо по-подходящо от момента.