Изпитвам неприязън към някого, към когото човекът, когото аз обичам, показва повече внимание като отделяне на време и съгласяване и повече действия като показване на отношение от чувства, отколкото към мен. А този някого може дефакто много да ме кефи. И ако човекът, когото обичам, няма време 5 мин за мен, но има време 2 бири за друг. Ако отказва на мен, а се съгласява за същото с друг, примерно за ремонт в къщата си. Ако не ме вижда цяла седмица, дори и да кажа, че ми трябва, а ще тича при друг, дори и да е само просто е така, защото не са се виждали. Е? Какво е това? Мразя да ме ревнуват, защото се стягам, не се чувствам спокойна, което наричам свободна. Мразя и да ревнувам, защото ако ще живее за друг, по-добре да се махна, нима мога да направя АЗ нещо, а и трябва ли, много ли ще се радвам АЗ да си го провокирам, насила? Та... избягвах тия усещания в миналото и дори ми беше трудно да разбера кое по дяволите е ревност. Но сега знам и давам това определение.

Няма нищо по-подходящо от момента.