|
|
| Тема |
 зеленоокото чудовище |
|
| Автор |
pravist (seriozna) |
|
| Публикувано | 27.05.03 12:18 |
|
|
|
отново ми мъти главата. за ревността иде реч, пак. приятелка ми каза - тя, ревността, не била лошо нещо. на което аз, без изобщо да се замисля, отвърнах, че ако трябва да мисля какво прави някой друг* приятел* гадже, докато не сме заедно...това би значело да полудея.
не че когато обичах за първи път не бях готова да издера очите на всяка една девойка, която поглежда към любимия. после когато тръгнах с другиго, той така неистово искаше мислите ми да са изпълнени с него, така както бяха неговите с мен, че...
после ...личното ми пространство си е мое. там не мога да пусна никого. или може би просто не съм намерила човек, когото бих пуснала.
но имам приятелки, които сякаш ревнуват. ревнуват усмивката ми - дори когато съм сама, работата ми не е наред, парите са взети назаем...зачудих се - снощи се блъснах в стълб насред тротоара пред Хепи...дали биха изревнували, че след това съквартирантът цяла вечер се грижи за мен и ме пита как съм - дали и това биха изревнували...
а предната вечер, когато със същия този ценящ ме съквартирант се скарахме заради друг човек и може би отчасти бе ревност ...
от друга страна, къде ревността се преплита със завистта - може ли да са едно и също нещо.
може ли ревността да е креативна
има ли нужда от нея - значи ли, че щом ревнуваш, обичаш...
не е ли достатъчно да си с някого, за да не се съмнява той в теб
или пък онази ревност на детето към другото, че не го обичат толкова - тя надраства ли се
кога спирате да ревнувате
if i can stop one heart from breaking
i shall not live in vain
| |
| |
| 
|
|
зеленоокото чудовище
