пред компютъра...колонките срещу теб.
Тишина.

И после експлозия. Масата под китките ти вибрира от силата на музика.
Чувстваш я физически. Като 220 волта през сърцето ти. Как пронизвт тялото ти и раздира съзнанието ти. Вибрира в гърдите ти. Влива се във вените ти.

Усещаш как метаморфозираш.

Обезпаразитяване.
Сякаш звуци, които падат като каменни капки могат да разбият спомена за застиналата във времето и пространстото безмълвна лудост.
Могат ли? Могат ли? Могат ли?
Моля ви нека могат.
Мръснамръснамръснамръснамръснамръсна. Толкова мръсна.

ОМЪРСЕНА.

насилена от вина и срам

безсилна

Wake me up
bid my blood to run!!!