Абе не,че ми е мъж ама...много мразя ей тия неща:
-мразя да говоря и след полвин час да ме пита за това,което съм казала,просто защото не ме слушал-айде няколко пъти може,ама не и всеки път,нали
-мразя това,че е недосетлив
-мразя това,че постоянно аз трябва да поемам инициативата
-мразя това,че постоянно мен обвинява и не се сеща за собствената си вина
-мразя,че няма грам разбиране към мен и към чувствата ми
-мразя неуместните му шеги
-мразя незаинтересоваността му към проблемите ми и това,коеот ме вълнува
-мразя егоизма му


Абе мразя и двама ни,щото сега си плащаме за това,че не се променихме и двамата...ама такъв е живота