Основната идея на този труд на Свинтила, според мен, е не да изтъква какви тарикати и еснафи са средните българи (това са го правили много други преди него и не е нито ново, нито особено оригинално), а да очертае генезата на един дълбок социален проблем: личностният тип в България не е мотивиран за обществен живот.

Ще добавя следните цитати към този, който си посочил:

"От това престъпно подменяне на културата с просветата започва вечната тенденция на българската политика: да се обезпечава тази група от интелигенцията, която носи най-дълбоко белезите на провинциализма. Колкото по-провинциален е един български автор, толкова по-национален е. Вазов прави едно изключение... Яворов в преподаването в учебните заведения е представен главно с просташките си работи от тъй наречения негов първи период, който по-добре да го няма.

"Това показа, че е дълбоко скъсана вътрешната връзка между индивидуалност и общност. Общността не е в състояние да интерпретира вярно постиженията на индивидуалностите."

"Индивидуалността възниква във всякакъв отказ на връзка с масата, с общността. Но високо развитата личност не винаги е късала със своята общност и не това е нейното предназначение и нейната идея. Вземете целия живот на Гьоте - няма помен от такъв стремеж... В България такова нещо няма. Настъпва една средновековна самота за интелекта."

"У нас интелектуалната група със своето отдръпване е насадила общото състояние на равнодушие... Туй са причините общественият и политически живот да мине в ръцете изключително на лумпениата, на субпролетариата - след Освобождението, по време на комунизма и днес. Дори бих казал, че личностният тип е вече дисквалифициран за обществен живот."

Доколкото схванах, четейки навремето този труд, авторът разглежда "средновековната" самота на интелекта като нещо негативно в социален контекст. И така да е, тя е неизбежна.