Дааа, кастриращата сянка на политическата цензура винаги се е упражнявала от тесногръди праволинейници с добре отграничени морални категории за добро и зло, за правилно и неправилно. Фанатици без чувство за пъстротата на живота, без фантазия, без усет за амбивалентност, парадокс и абсурд.
Иначе казано - политици.
Докато обществото има такива пастири, канализирането на сексуалния импулс ще продължава да се извършва с почти комична сериозност.
Срещу която притиводейства комичната несериозност на изкуството - от "Сатирикон" на Петроний до романите на Кундера. Сексът, лишен от всякаква патетика и лиризация, поднесен в неговата тривиалност и депресираща баналност, с цялата абсурдност и фриволност, на което е способно модерното изкуство.

Крачим обаче към 'светли бъднини', в които идиотизмите на политическата коректност и 'менталния дисниленд' на глобалните медии ще задушат сексуалния изказ на модерното изкуство - този трън в очите на войнстващите пуритани.

Като човек, постигнал самодостатъчност в тази област, мога да споделя удоволствието си от перверзната тръпка на еротичното творчество. Секс-сцените в романите ми са местата, на които най-често се връщах да добавя един или друг щрих. Една безкрайна тема с вариации, чиито драматични развръзки и лирични детайли изпипвах десетки пъти в опияняващи пируети на словесна фриволност.