Проблемът ти е сериозен. Децата няма нужда да разбират точно каква е причината за раздялата, ако тя изобщо се случи. Ще разберат като пораснат малко, когато са готови да го преодолеят и осмислят. Във всеки случай, не съм съгласна с Known, който предположи, че за една жена би било по-лесно ако мъжът я остави заради мъж, а не заради жена. Всъщност, струва ми се, че ако един мъж те остави заради теб самата (без да има наличие на трети човек от какъвто и да е пол), тогава най-много би боляло. Но това не е твоят случай.

Не знам как бих понесла такова нещо. Поставям се на твое място, и ми става ужасно :-( Във всеки случай не бих издържала да живея под натиска на фактите за дълго време, сама бих разбила нещата вероятно, бих започнала да търся начин за нов живот (това го казвам, защото се познавам). Знам, че имаш доводи, поради които смяташ, че това е невъзможно, и мислиш, че вероятно не те разбирам достатъчно добре. Но казвам какво мисля, че бих направила аз. Това беше и въпросът ти в първата тема, мисля. Не бих могла да живея с такава "тайна". Просто е нечовешко. Бих издържала за кратко, докато намеря начин за друг изход, дори и мъжът да не иска да се разделяме. Такава връзка не би ме задоволила емоционално, само бих се тормозила повече. Емоционален самотормоз не би довел до никакво щастие, нито твое, нито негово, нито на децата ви. Помисли си - НЕ МОЖЕШ цял живот да потискаш това в теб.

Много е трудно да се продължава да се живее с неща, които от дъното на сърцето си искаме да не са се случвали изобщо. Но миналото не можеш да промениш. Нито човека. Нито фактът, че е такъв може да се промени заради децата. Един ден те неминуемо ще разберат, няма начин да не стане. Помисли си само. Ще пораснат. Сега младите хора приемат всичко лесно, просто обществото е такова, учи ги рано на това.

Оставаш ти. Не можеш да вървиш против себе си, поне не за дълго. Ако се насилваш, обричаш се на нещастие. Щом толкова мъка има в теб, дори и време да мине, само ще я притъпи, но ще те е променила! Всъщност ... ако ТИ успееш да преодолееш това нещо, и за децата си ще видиш изход. Просто ще го видиш вътре в теб, ще го предначертаеш като план за израстването им. Знам, че не искаш да ги лишиш от баща им, нито той го иска. Но аз в момента мисля повече за теб наистина... Мисля, че те ще пораснат, ще свикнат. Но за да стане това, ти трябва да си психологически цяла и до тях.

Нямам какво повече да кажа. Съчувствам ти. Дано намериш изход за себе си първо. Стигнеш ли до някаква нова установеност (и психологическа), тогава ще ти е по-лесно. В момента се блъскаш като птица в клетка, и стдрадаш...
Пожелавам ти успех.

Impeccable judgement, immaculate timing and impressive clarity.