Отдавна чета тук и те имам теб Anima за човек мъдър и проницателен.

Говорили сме и говорим за всичко и даже сега нещата се получават много по-добре отколкото преди. Той ми каза, че чувствата му към мен са като към голям приятел. Разбира че ми причинява болка и не иска да е така. Дава ми право на избор и ми каза, че няма да ме упрекне ако си тръгна. Аз не искам .Аз го обичам. Колкото и някой тук да ме обвини за това. Въпреки всичко ние имаме планове за нашето общо бъдеще (и то доста сериозни).
Преди да ми каже у нас цареше страхотно напрежение.Карахме се за глупости и то доста сериозно, а никога не ни се беше случвало преди това . Никога за нищо не ми е повишавал тон (може и аз да съм го ядосвала -сигурно). Мисля си, че той е като бомба със закъснител. Трупаното през годините изведнъж експлоадира....и всички сме ударени, кой по-малко, кой повече. Той е много чувствителен и като ме вижда, че ми е трудно се измъчва много. За това пиша тук и търся съвет какво да направя, че по бързо сълзите и при двамата да спрат и какво да направя да ни е по -лесно.

ДЕЦАТА!!! И за двамата са много важни. Аз не мога да ги лиша от баща. С цената на много мъка и болка (сигурно) ще се постарая те да не разберат за настъпилите промени м/у нас. Те също си имат проблеми и аз сега се чувствам като една голяма изповедалня, дано да имам сили да издържа. Искам той да си остане техния тати. Той също ги обича много , но не иска да си го признае, да разкрие чувствата си и може би за това не може да разбере колко много го обичат и искат и те. Когато се карахме с него и останех на саме с тях те плачат и ме питат какво става и защо сме така. Никога не са присъствали на такива скандали -просто е нямало такива. Сега когато ни виждат, че сме добре тактично се оттеглят за да ни оставят на саме. Имам страшни деца със силни характери (не , че са мои).
Ако стане така да научат нещо искам да бъдат по-големи и зрели и да могат сами да разберат всичко, да не се поддават само на емоции.

Нямаш си на представа колко неща сме си говорили през последните дни. Сигурно за последните 5 г. не сме говорили толкова много. КОгато говоря ми олеква и по малко плача. Той го разбира това и въпреки, че се натоварва понякога се напъва и ме слуша. Абе просто откачена работа.

Не мога да си представя как изглежда всичко това във вашите очи?