А също и мъжете. Особено моя собствен. Неделите ги обичам, защото са мързеливи, а не защото са разнообразни. Общо взето, разнообразието е нещо, което винаги съм съумявала да си осигуря сама. Не знам какво е скука, нито пък мисля, че някой е длъжен да ми създава забавления. Представи си само ситуация, в която свръхактивният ми забавен мъж е решил да ми осигури разнообразие и прояви желание цяла неделя да ме размъква по кина, заведения, приятели, горички и полянки или каквито са му там представите за забава, а на мен просто ми се иска да се търкалям в леглото... Или пък е твърдо решен да говори, а на мен ми се мълчи. Не е много гот и е доста досадно. Прекалено инициативните мъже ми късат нервите точно колкото и инертните. Така че някакво равновесие трябва да има. Не ми трябва някой, който непрекъснато измисля нещо за вършене, това ме уморява. А и смятам, че всеки има нужда от лично пространство.
Между другото, тази неделя мъжът ми реши да отиде на работа, в резултат на което в края на деня бях съвсем отпочинала и вдъхновена да прекараме една разнообразна вечер заедно.
Малко се отплеснах, но основната идея беше, че не е функция на никого да създава нечие разнообразие. Мен лично дори ме дразни понякога. Магийката е да можем заедно да се чувстваме добре и различно и да не затъваме в сивота, без да мислим много как да го постигнем. Да ни идва отвътре някак. А и между другото според мен има по-важни неща в едни отношения. Е, това си е мое мнение.