Мразя тълпите. Купоните, два пъти повече. Едничкото, което ми хрумва е да се изнеса на подскоци. Косата ми смърди, дрехите ми са по-вкиснати от настроението, музиката ме дразни..там няма нищо от мен !

На моята планета хората не се срещат в шумни, безцелни пространства.
Те се чакат. Дълго преди да се срещнат. Затова после е импулсивно, диша се на бързи глътки и се рискува. Нещо им сближава минутите. И пулса.
Не планират. Живеят в момента и за него. Няма после.

Нали бяхме на куршуми днеска - далеч по динамичен обект от вази с едничка функция - наблюдавал ли си живота си да прелита покрай теб ?