|
|
| Тема |
 Първата стъпка |
|
| Автор |
Oптимиcт (Стар познат) |
|
| Публикувано | 21.03.03 13:00 |
|
|
|
Представете си купон. Много млади хора. Всякакви. Млад мъж и млада жена се поглеждат. Всеки от тях вижда в другия нещо интересно. Нещо заслужаващо внимание. И двамата се правят на ударени. Все едно че нищо. Разминават се. Разговарят с други хора, но мислят един за друг. Премятат на ум ситуации. На ум се заговарят. На ум нещата тръгват. Но реално още нищо не е станало. Купона тече и върви към своя край. Единият от тях си тръгва. Другият забелязва. И пак нищо. Идва време, тръгва си и другия. И какво? Нищо! Още една пропусната възможност.
А иначе, би могло да се случи най-хубавото. Да си паснат. Да развият отношения, за които са мечтали. Отношенията им да стават все по-хубави и все по-задълбочени. Един прекрасен ден да решат да създадат семейство. Да се оженят. Да имат деца. Да ги възпитат, както те самите са били възпитани. Да наблюдават растежа на децата си. Тяхното развитие и успехи. Да се гледат с обич на преклонна възраст и да бъдат благодарни за направената първа стъпка към тяхното благоденствие. Тогава, на купона. Преди много, много години.
Можеше, след първата стъпка, нещата да не се развият така. Можеше след първата стъпка да разберат, че не са един за друг. Нищо! Какво от това? Напълно естествено. Идва друг купон. И друга първа стъпка. Един път става, друг път не става. Важното в случая е, първата стъпка. Без нея със сигурност нищо не става.
Кой да я направи пръв? Какво значение има? Не е важно! Важното е да бъде направена! Направете я!
Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш
| |
| |
| 
|
|
Първата стъпка
