... от висотата на моите 60 години, ще ти кажа проблема как го виждам.

Момичето цял живот расте ту като фея, ту като принцеса, ту като балерина. Цял живот му е повтаряно че то е най-хубавото, най-умното, най-знаещото на мама и на тати, на баба и на деди. И то пораства вярвайки на всичко това. Вярва че е фея приказна, вярва че принца всеки момент ще дойде да я иска. То не става, но тя продължава да вярва. Също вярва, че каквото ще стане е ПИСАНО да стане. От нея не се иска друго освен да ЧАКА. Какъв смисъл да прави каквото и да било ако каквото ще става, ще става и без това. Така де!

Чака наш’та и мечтае принца да дойде, да я вземе, да поеме всичките й грижи и разноски, а от нея да се иска само да обича. И тя е ГОТОВА. Дай й да обича и за друго не я търси. Пък и да я търсиш, няма файда. Щото я знае друго я не. Не че знае и да обича, ама тя си вярва че знае.

Всичко останало са подробности, за които ТЯ не иска и да мисли. И защо да мисли след като всичко е предварително написано. Ама кой го е писал, защо го е писал ... абе не я занимавай с такива глупости.

Идва един принц. Ама той не бил той. Тя ЗАСЛУЖАВА къде-къде по-инакъв принц. Защо го заслужава и с какво го е заслужила, не се знае, но пък е много удобно точно така да се мисли. Щото не се иска нищо да прави. Само да има търпение да го дочака. И продължава да чака наш’та и да мечтае. Щото нейния принц е и хубав и богат и за нея специално се бил родил и я търси, търси ... само дето остава да я намери и всичко ще е наред.

И това продължава с годините. Биологичния й часовник се върти. Идва й времето и отминава. Тя още мечтае. Други на нейните години, дето не мечтаят ЗА ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ, отдавана са се оженили и деца отимали, отдавна забравили да мечтаят, щото шайбата на живота ги завъртяла та им е трудно да си кажат заглавието. Живеят! Едните живеят, другите мечтаят.

Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш